РОЗА

Царицата на лятото бе тя
и красотата си на теб дари, поете.
Но виж, в градините на есента
единствени остават плодовете.

РЕКАТА

Тече, изтича вечната река –
и мие, и изронва бреговете …
Нима реката може някъде да спре –
освен в талазите неспирни на морето?

Тъй миг след миг и моят дух тече –
отнася бреговете ми нетрайни …
Та може ли духът ми някъде да спре –
освен във светлото,
                                   във Божието дихание!

МОЖЕ БИ

 А може би такава е смъртта,
Която в жилите тече
             и неусетно расне.
Подобна е на слънчогледа
             в каната с вода
оставен с гръб към слънцето –
              додето там угасне.

КАТО ЦВЕТЕТО

Все още тук си сякаш,
ала си тръгнал ти –
че свършва земният ти път,
на този час покорен.

И цветето откъснато до теб
за сбогом днес цъфти –
цъфти за тебе то
и като тебе няма корен.

ОТРАЖЕНИЯ

Буря някъде дълечен бряг връхлита –
след мах един на пеперудени крила.

Ала какво ли става със света, се питам –
ако за сбогом някой
                               вдигнал е ръка.

-------------------------------------------------------

© Александра Ивойлова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2026