Скъпи Дядо Коледа, пише ти едно пораснало момче . Впрочем, май не трябва да те наричам Дядо Коледа - Коледа (Коледя) е славянско езическо божество, символизиращо "младото слънце", а на 25 декември ще посрещна Рождеството на Христос, не "раждането" на зимното слънце. Но за нас, българите, Коледа е май повече време за колене на прасета и коремно щастие, а не за духовна радост.
Явно не трябва да те наричам и Дядо Мраз - Дед Мороз е митичен славянски символ на зимните студове, празнуван в комунистическия Съветски съюз, а и не само там, като своеобразен "заместител" на Рождество Христово.
Не трябва да те наричам и Санта Клаус, създаден от холандските калвинисти в Америка, променили, незнайно защо, името на свети Николай на Санта Клаус. Всъщност, добрият старец е образ на свети Николай Чудотворец - великият светец, известен като благороден, щедър и посветен на Църквата християнски епископ.
И така, добри старче, тази година аз бях много послушен: слушах на работа, слушах и вкъщи, слушах шефовете, слушах и роднините, слушах дори и ПРОСТОтиите в Парламента. И сега съм ПРОСТО един добър слушател: без собствено мнение, но преливащ от (дез)информация и щастие! Бях и много мил: мих доматите от пазара, да им измия е-тата, мих лапите на кучето си, да не внася в нас кал от асфалтираните чисти улици, мих лицето си от уроки, зер депутатите имат лоши очи дори и през телевизора, накрая измих и прозорците, белким видя колко чист е въздухът, който дишам навън. Бях и непрекъснато усмихнат: усмихвах се на колеги и на съседи, на познати и на непознати, на прогнозите за стагнация и на статистиките за инфлация, на лъжите на политиците и на заплатите на медиците... от усмихване устата ми така се разчекна, че мога да побера в нея всички левове и стотинки, които ще ми останат след влизането на еврото в злоупотреба, пардон - в употреба. Поне няма да търся банки да ги обменям и молове да ги пласирам, ще си ги пазя като мил спомен от времето, когато все още имаше България, а не Чалгария.
И така, скъпи Дядо, тази година бях мнооого послушен, мил и широко усмихнат, затова очаквам мнооого щедри подаръци от теб, по възможност в евро! Избори не ща - тях ги дай на политиците, те мечтаят цяла година за тях, че нещо им липсваха през 2025, най-сетне и те да свършат нещо догодина. И скъпи коли не искам - тях ги подари на чалгаджиите, да има какво да чупят заедно с празните си глави по време на малоумните си дрифтове из града. Булка също не ми носи - като гледам какви "дами" има в "Ергена", си представям какви моми виреят в Лапландия. Не искам после да имам проблеми с куриерските фирми, като реша да ти я върна, защото е превърнала живота ми в рая в "Любов в... ада".
Виж, може да ми подариш някой мощен мегафон, ще ми трябва за митингите догодина, ако твърдите партийни тикви не проумеят, че и магарешкият инат все някога си има край. Ама пък "Бий магаре, по магаре" е казал нашият народ, така че мегафонът със сигурност ще ми свърши работа. Към него може да добавиш и някой сурово сушен еленски бут и филе от бяла мечка, да има какво да ръфам в светлото евроатлантическо бъдеще догодина, че само на български боб, закупен с европейска валута, не се живее! А ако ми подариш, по-точно ВЗЕМЕШ, няколко килца от теглото ми, да заприличам на Геро след лечебно гладуване, грешка няма да имаш!
Това е от мен, мило старче, ще те очаквам с чувала с подаръци след седмица, ще те посрещна подобаващо, като партиен лидер на политическа консултация при президента! И внимавай, когато преминеш с шейната в българското въздушно пространство нощем - ние бойни изтребители нямаме, ама може да те пресрещне някой боен интегриран ром на дрон и от чувала с подаръците да ти остане само чувалът, за спомен.
Хайде, до скоро, и дано писмото ми не го чете изкуствен интелект, че като нищо ще го запрати в коша с отпадъците, както Европа - България в Евросъюза.
С много любов и малко надежда: твой Дидо
16.12.2025
Казанлък
България (все още)
----------------------------------------------------------
© Даниел Цокев
© e-Lit.info Сайт за литература, 2025