В мига в който ми се обадиха, аз осъзнах, че животът ми дотук е бил на  повърхността. С други думи, не съм живял. Всеки отминаващ мигнаричаме "настояще", а той си отива още със своята поява, превръщайки се в минало. Опитвайки се да го заловим, ние преследваме нищото.А живота е някъде другаде.Животът,който ни кара да гоним празни химери, да търсим надежда,да се уповаваме на илюзии, това е животът във времето. А то изморява и похабява. Превръща ни в негови заложници. Кара ни да забравим истинския живот - живота на душата. Ти, скъпа, си извън времето, в друго измерение. Там където нещата навярно се случват и са истински. Като дойда при тебе, ще разбера, а ако не, ти ще ми разкажеш. Няма да издам името ти,,няма да похабявам думите .Те са нашата памет и живеят само тук.А ти прекрачи прага на времето.Ти беше по-истинската част от двама ни.

Събуждам се в пустота. Душата ми е празна б ез теб. Целият свят е празен пустиня. И в същото време съм някак си ЦЯЛ,,сякаш смъртта е събудила сетивата ми за нов живот. Вече цяла седмица не спирам да мисля за теб. Обадиха ми се в два часа през нощта, че си катастрофирала на път за дома. Фатално. Ударът бил жесток, на оня завой, любима, на който се скарахме веднъж, не помняза какво, но ти за пореден път си тръгна от мене  За дреболия ще да е било,но скоро се върна.Върна се,защото знаеше че те обичам,а и ти ме обичаше.

-  Смъртта настъпила веднага - ми казаха по телефона. Не си се мъчила. Сякаш това можеше да ме успокои. И в тоя миг аз осъзнах, че те обичам, че нашата любов добива нов смисъл. Станала е истинска и е извън времето, което все ни се изплъзва, а сега е престанало да тече. И смърт няма. Тя те е превърнала във Вечност, която скоро ще прекрача и аз.

Сега е лято. Август е. Ще отида да поплувам в морето, където се къпехме с теб всяко лято, на оня залив, при който се целунахме за пръв път, а ти ми каза, че не умея да го правя. Аз не се обидих, разбира се, а те привлякох в морето, където телата ни танцуваха дълго, вплетени едно в друго.  Това,което прочетох в очите ти, когато излязохме, бе щастие, и че и любовта е като морето - никога не умира. А ето че ти се пресели оттатък и ще ме чакаш, а аз ще те обичам все повече.Ще минават годините, ще се сменят сезоните, ще умират мечтите ни, ще се уморят      телата ни, но нашата любов не ще свърши. Благодаря ти скъпа, за всичко, което ми даде, и не ми даде. Благодаря ти, че те има. Ти отново ще си тръгваш и ще се връщаш. Този път аз ще дойда при тебе и ме чакай. Само да не ми изневериш.

Засега приключвам, за да не ти стана отекчителен с моите обяснения. Тук е адски горещо. Само вечер подухва вятър откъм морето, който, вместо прохлада, пръска тъга и спомени.

Твой... Ти знаеш...

------------------------------------------------------------------------------------------

© Стелиян Марков
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017