Ако играех в «Холандката»1 и следователно бях японката Теико Кива2, ако гласът ми не звучеше по-фалшиво от този на Лойд Джордж, от сърцето на една артистка, от една банкнота, с истинско чувство бих запял арията от «Мадам Бътерфлай»: «Поръси ме с вишневи цветове». На учудения читател, който мисли, че съм се побъркал и че по-добре е да ми плиснат две кофи студена вода, отколкото да ме ръсят с невинни и не особено полезни при мозъчни смущения вишневи цветове, веднага ще поясня, че след дълги колебания и съмнения дойде пролетта. А от край време пролетта в Полша предизвиква буйно прииждане на реките и не по-малко буйно прииждане на чувства, които се оттичат с каскади стихове, непорочно розова проза, фейлетони и тем подобни страхотии.
Другаде по света пролетта ражда малария, у нас ражда поезия, другаде опложда лозята, у нас опложда музата, която по това време на годината без свян се отдава на палавост и леконравие. Ние като народ сме по-поетични. Полската пролет е прелестна и напълно различна от пролетта в другите страни. Усещаме я по-силно, опияняваме се от нея по-пълно. Какво толкова става в другите страни напролет? Най-обикновени неща: отгоре падат бадемови и вишневи цветове, като човек дори няма да ги усети, ако нарочно не обърне внимание; у нас падат мазилка и парчета тухли; понякога ще те ужулят, друг път така ще те зашеметят, че ще запомниш тая пролетчица и дълго ще има какво да разказваш.
Другаде по света, да речем в Париж, по улиците се разхождат прегърнати и се целуват двойки влюбени; у нас по същото време младите момичета се тровят на стълбите с оцет, защото напролет самоубийствата у нас са все така на мода. Ще се съгласите, че са по-занимателни. Другаде по света в парковете цъфтят кестени, у нас като йерихонски рози, като минзухари на планинска поляна, като иглики изпод снега, цъфтят евреи, наизлезли от домовете си и накичили Саския парк с неземно очарование.
Прелестно е у нас напролет. Слънцето е бистро сякаш изкъпано, въздухът мирише. На какво мирише? Зависи от квартала: банковият квартал мирише на банкрут, кварталът на издателствата на печатарска боя, на скандали и коректури, около Сейма3 мирише на овнешка кожа, в центъра на долнокачествен бензин, Налевки4 се знае на какво миришат, театрите на покойник, литературата на тифусен глад; никой не мирише на пари; всичко ухае на тамян като амфора, от която се леят аромати и нищо чудно, че напролет на всяка крачка ще чуете: о, тая работа лошо мирише!
Другаде по света поетите улавят с ноздри уханието на въздуха, а у нас само прокураторът подсмръква и търси да надуши нещо с носа си. Напролет идват щъркели. Горките, чака ги мъчно задължение. Наближи ли зимата, няма ден на стълбите да не намерят вързопче, което дере гърло та се къса да го кръстят, защото няма намерение да живее като езичник. За всичко е виновна пролетта. Ражда всевъзможни странни неща: стихове, желания, копнежи, репички, пресен лук и пилета; все неоценими неща; на една цена са преливащото от любовен копнеж сърце и спаружената от пролетни желания репичка; яйцето снесено от «мартенската» кокошка и златната любов, защото пролетните желания така завъртяват главата на селяците, че те изгубват чувство за мярка и възбудени, че земята, тяхната земя се възвръща към живот, дерат кората на брезите за кавал, който протяжно хлипа и ридае, и същевременно дерат кожата на градския мухльо, който му приглася, когато яде майско масло.
Цялата природа пее: ой, дана, дана!5 - като невинни птички се чифтосват невинни рими: май - край - рай. Славеят свива гнездо на клона, а оня дето е без жилище търси клон за да се обеси. От знойни въздишки въздухът натежава, затова времето е такова променливо. Напращял от радостни сокове животът мяучи нощно време с гласа на котките. Офицерите също са на почит. Отгърнала снега земята наподобява чистата дева от мюсюлманския рай, която захвърля одежди от бял муселин за да изкуси с голотата си своя възлюблен - слънцето.
Земята също се разголва. Мъзга избива нагоре към клоните на дърветата, а човек тича от банка на банка с надеждата да му отпуснат заем. Нови полици пускат нови кълнове, старите гледат изпод вежди като неотдавнашното мрачно време, от отчаяние приемат в службата протестантство омърлушените и без следа от пролет в душата си типове като съдията-изпълнител. Понеже напролет хората не се застояват вкъщи, а излизат на въздух, г-н Грабски6, искрено загрижен да не ги окрадат, издава заповед да им извадят мебелите, да им турят печат и да приберат «същите» на сигурно място, както гласи любовното писмо, започващо с думите: «Аз, съдията-изпълнител Атанас Пролетчица, живущ» … и т. н.
Мене напролет ме чака важно поръчение. С пурпурни слова да нарисувам пурпурна роза. Тя е за тихото, малокръвно създание с горящ поглед, с пръсти надупчени от иглата, с хлътнали гърди. Милото живее в сутерен, където никога не идва пролетта и никога не занича слънцето. Бих искал на това клето същество да дам да ушие къс синьо небе за да могато очите му поне вежнъж да се засмеят от синевата. Вземе горкото и прочете «Прокажената»7, просълзи се и се замечтае. Само голям поет може да отгатне за какво мечтае тази клета, бледа като тъгата душица. Дано мечтите й се сбъднат! Дано се появи любимият принц или поручик, прекрасният млад човек, само да не е художник, че какво ще прави после такова кожа и кости създание с дете? Нека никой не я оскърбява, защото напролет на всичко, на всичко вярва и за букетче иглика е готова да отдаде душата си, а за топла дума и останалото. Горкичката, дребна и бледа душица омагьосана в игла! Всички земни теменужки трябва да са твои, цялата пролет трябва да е твоя. Помоли г-н Прус8, който така нежно те обича и скърби за несретната ти съдба, който познава сърцето ти, той ще помоли слънчевия лъч да навести бедната ти стаичка.
Няма да му е трудно, защото напролет Слънцето е пияно и разточително щедро като пияница. Няма да му се посвиди да ти прати един лъч. То денем залита и се клати, докато хората залитат и се клатят нощно време. От радост. Мрачни напролет са само прасетата. Нищо чудно. Идват празници и ще ги заколят; но от милосърдие човекът винаги ще възнагради неволята на горото животно и след като го е заколил, ще му пъхне портокал в зурлата. Това напомня некролог във вестника, когато умре «дълбоко уважаваният, неуморно трудил се» и т. н. А който желае по нещо да се различава от унилото животно, предчувстващо какво го чака, нека сега се весели. Нека пее, нека се смее и танцува когато дойде пролет, защото думата пролет е най-лъчистата дума в човешката душа.
За жалост човек всичко разваля и е развалил и тази вълшебна дума. Ето защо напролет трябва да си приготвим една дебела сопа и чуем ли думата «пролетчице» да заплашим оня, който я е изрекъл, а чуем ли «пролетийо, наша пролетийо», дълго и яко да го тупаме по главата задето изрича подобна дума в лицето на слънцето.
-------------------------------------------------------------------------------------------------
1«Холандката» - оперета от Имре Калман (1882-1953) — (бел. прев.)
2Теико Кива (1902-1983) — японска оперна певица, омъжена за полския тенор Чеслав Равита-Прошовски, прочута с ролята си в операта «Мадам Бътерфлай» — (бел. прев).
3Сеймът е долната камара на полския парламент — (бел. прев.)
4Налевки - главната улица в Cеверния еврейски квартал на Варшава преди II световна война — (бел. прев.)
5Ой, дана, дана! - известен полски припев - (бел прев.)
6Владислав Грабски (1874-1938) ? министър-председател на Втората полска република, въвел паричната реформа ? (бел. прев.)
7«Прокажената» — прочут сантиментален роман от Хелена Мнишкувна (1878-1943) — (бел. прев.)
8Болеслав Прус (1847-1912) - полски писател и журналист, автор на мащабни романи за живота на полското общество — (бел. прев.)
-----------------------------------------------------------------------------------------
Превод от полски: Евгения Динкова
-----------------------------------------------------------------------------------------
© Корнел Макушински
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021