Поетесата Димитрина Тончева с концептуална изложба - пърформънс

Тези дни представи стихосбирката си "33 секунди любов" на Културния форум на Русалка с изложба - пърформънс "Отражения". Защо избра точно този формат за премиера?

Напоследък общувам с артисти и изглежда са ми повлияли. Не това обаче е основната причина. С годините у мен се загнезди разбирането, че човек не е колата която има, нито портфейла, който носи, нито имота, с който разполага, нито титлите, наградите (както казва Брат Пит в "Боен клуб"), а онова, което отразява бих го допълнила. Ние не сме самотни острови на този свят, създадени сме като социални същества и си влияем едни на други. Нещата, които правим често отразяват разбиранията на онова, което е най- близо до нас . Книгата я посветих на Ваня Ангелова и Недялко Неделчев - мое духовно семейство, направих я с още няколко близки същества и виждам как тя е отразила част от мислите и представите. на тези хора. Прииска ми се да разбера какво отражение биха имали тези представи у читателя Защото за мен той е като огледало за обратно виждане. Дали ще се познаем, или не в него, зависи от релефа му и светлината в нас.

А какво отразява тази ти книга?

Мисля, че определен начин на живеене и споделянето му. Това да живееш според собствените си импулси за простор и хармония, без да си зависим от ограниченията, които си самоналагаме, за да се харесаме на обществото.

Силвия Чолев в своето предаване в БНР определи тази ти книга като "книга за свободата и спокойствието в едно неспокойно време" , а Митко Новков в портал Култура написа, че в нея "любовта винаги е в наличност". Да мислим ли, че любовта е нещото, чрез което се постига свобода и спокойствие?

Да, любовта е. Но разбирана в чистия й смисъл. Онова чувство, което те кара да се радваш на щастието на другия, да зачиташ личното му пространство, да се отнасяш с грижа към мечтите му, да приемаш и уважаваш особеностите му, различното му от твоето мнение .

Как се постига това и изобщо постижимо ли е? Все пак живеем на земята сред хора, а хората сме изтъкани и от низки страсти Особено когато ни се налага да оцеляваме насред материалното, в нас се задействат сякаш животинските инстинкти и законите на джунглата.

Как ли? Като си кажем, че утре може и да няма. Утрето не ни е обещано . И като сме благодарни за вчерашния ден, защото без "вчера", нямаше да има "днес".

И нареди огледала около страници от книгата си, предложени на читателя под формата на картини - пана, за да представиш тази философия и разбереш как тя ще се отрази у хората? Провокираш ни тоест?

Да. В огледалата може да видите собственото си отражение при прочита на стихотворението или илюстрацията към него. Другите също могат да го видят. И в зависимост от изражението ви, дали сте усмихнати, гневни и т. н., могат да се направят изводи за това дали видяното и прочетеното е близо до вашите разбирания.

Но какъв е смисълът да видиш намръщена физиономия пред книгата си? Защо му е на автора такъв вид реклама?

За мен изкуството е и провокация. Какъв му е смисълът, ако ни кара само да се любуваме, без да ни провокира да се замислим?

Видя ли гневни изражение на публиката в този пърформънс?

Чак гневни, не. Видях изумени, озадачени, разведрени, усмихнати.... И съм доволна от което. Щеше да е подозрително всички да скачат от радост при така представената ми представа и за изкуство, и за живеене. Не всички възприемат света като мен бил той визуален или поетичен... Не е и необходимо. Самото противопоставяне на разбиранията за тези светове е в основата на движението ни напред. Сетивата ни ще се "мухлясат", ако го нямаше. И какво би се случило с изкуството, ако не се движи във времена и нрави и не провокира?

Да разбираме ли, че си издала тази си стихосбирка не за лайкове и аплаузи, а за да събереш в сърцето си още хора с близки представи до твоите? И ги отразиш навярно под друга форма и в друго време?

Да, би могло да се каже, макар че за мен са важни и тези с неблизките представи. Поради тях дообогатявам и дооформям своите.

Кое, какво, кой ти помогна да реализираш тази изложба?

На първо място много ми помогна докосването ми до визуалното изкуство на съвременни артисти, посещенията ми в музеи за модерно изкуство, къде онлайн, къде на живо. Любим такъв ми е Института за съвременно изкуство в София. . Общуването ми с изкуствоведа Диана Попова, скулптора Гроздан Грозев, художника Владимир Пенев... Мария Банева, която ме покани на Русалка и разбира се, желанието ми да го направя, каквото и да се случи.

И един последен въпрос. Защо на премиерата ти в Русалка, където имаше толкова авторитетни имена, свързани с изкуството, и се радваха на поезията в книгата и паната ти, реши да прочетеш стихотворение, което не е публикувано в стихосбирката?

Срещу мен стоеше художникът Владимир Пенев, с когото в един период имахме общи духовни вълнения покрай съдбата на неговия баща - Пеньо Пенев.Стихотворението го писах точно тогава, но в деня на премиерата на Русалка, спонтанно реших, че съм го посветила на сина на поета , без да го оповестя и ми се прииска да го споделя. Този ми жест се вписваше в концепцията, че един- друг отразяваме мислите и емоциите си.

Би ли го припомнила отново и за читателите на сайта?

Да, разбира се.

На Владимир Пенев

* * *
Къде будуват
неудобните поети,
прогонените,
уволнените,
оклеветените,
самоубитите,
убитите?

Под плащеницата
на дявола ли
си играят жмичка,
или в дланта
на Господа
са се събрали
на по бира?

Душите им
със сигурност
не спят.

Разтърсват
сънища
за щастие,
взривяват
митове
за героичност
и се заселват
в гузни
съвести.
Тръгват си,
когато вече
си един
от тях.

Мисията им
е невъзможна
без приемственост.
И после
всичко
се повтаря.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Разговора с Димитрина Тончева води Игор Собчак, завършил Киевския национален университет за култура и изкуства 

-------------------------------------------------------------------------------------------------

© Димитрина Тончева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022